Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката,
си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти,
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите,
създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си,
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища премазани,
нов път си направи и сам тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души,
загубил всичко, не загубвай себе си,
единствено така ще го решиш.

 Дaмян Дамянов

„Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха!" Дж.Гарлин